Кризата на постколониалната идентичност на Ирландия и Газа
В Ирландия подкрепата за палестинската освободителна борба винаги е била основна и силна, въпреки че никога не е била толкова гласна и видима, както след 7 октомври. Това е вероятно продукт на споделена история на заселническа колонизация. В крайна сметка апаратът на окупацията – въоръжени военни патрули по градските улици, военни контролно-пропускателни пунктове, сегрегирани градове и разделителни стени – който оформя ежедневния живот днес в окупирана Палестина, е почти идентичен с този, използван някога от британците в Северна Ирландия. Всъщност се смята, че британските заселнически колониални стратегии в Ирландия, както се твърди между другото от Рашид Халиди, са послужили като план за израелската окупация. Ето защо народът на Ирландия широко се идентифицира с палестинците и ги подкрепя с нетърпение в тяхната борба срещу израелската окупация и потисничество.
Въпреки че е ясно на кого е лоялността на ирландския народ, същото не може да се каже за това на политическите представители на страната.
Президентът на Ирландия Майкъл Д. Хигинс е явен поддръжник на палестинските права в продължение на много години и от 7 октомври недвусмислено призовава за постоянно прекратяване на огъня. Неговата роля обаче е предимно символична и той не може да принуди правителството да действа.
Съобщенията, идващи от Dail (ирландския парламент) и нашите настоящи правителствени ръководители от 7 октомври насам, са смесени. От една страна, нашият Taoiseach (министър-председател) Лео Варадкар и Tanaiste (вицепремиер) Майкъл Мартин по-бързо от други европейски лидери осъдиха ескалиращото насилие в Палестина и призоваха за прекратяване на огъня. Те също така заклеймиха двойните стандарти на ЕС спрямо Палестина.
Официалната програма на Ирландия за международна помощ за развитие, Irish Aid, е дългосрочен донор на UNRWA, хуманитарната агенция на ООН за палестински бежанци, и също така подкрепя други местни и международни организации за човешки права и развитие, работещи в Палестина през годините. В отговор на неотдавнашно решение на САЩ, Обединеното кралство и няколко други правителства да спрат финансирането на UNRWA, Ирландия потвърди ангажимента си да подкрепя агенцията.
Ирландското правителство също така гласува в подкрепа на резолюциите на Общото събрание на ООН за хуманитарно примирие през октомври и прекратяване на огъня през декември 2023 г.
Освен съпротивата срещу исканията за спиране на помощта и подкрепата за призиви за прекратяване на огъня обаче лидерите на Ирландия предприеха малко действия, които биха могли да доведат до съществени промени на място в Палестина.
Законопроектът за окупираните територии, който ще забрани вноса в Ирландия на израелски стоки, произведени в незаконни селища на Западния бряг, е в застой в Dail от години въпреки значителната подкрепа от палестински групи за солидарност и неправителствени организации. Допълнителни предложения, внесени в Dail от октомври 2023 г. от опозиционните партии за прекъсване на дипломатическите връзки с Израел и налагане на икономически санкции на Израел, бяха отхвърлени без никакви алтернативни предложения от страна на управляващите партии.
Правителството отказа да последва примера на страни като Южна Африка и Боливия, които прекъснаха или поне преустановиха дипломатическите връзки с Израел. Те също се противопоставиха на призивите за изключване на Израел от тазгодишния конкурс за песен на Евровизия.
Първоначално taoiseach изглеждаше скептичен относно основателността на делото за геноцид, което Южна Африка започна срещу Израел в Международния съд (ICJ). Той предупреди да не се използва думата „геноцид“ за описание на действията на Израел в Газа и каза, че Ирландия няма да се намеси в случая, както направи в украинския случай срещу Русия. След решението на МС относно временните мерки на 26 януари ирландското правителство промени позицията си и обяви, че обмисля възможна намеса. Представяйки аргумент на отделно изслушване в Международния съд относно правните последици от израелската окупация, Ирландия осъди прекомерната употреба на сила от Израел след 7 октомври, но не я нарече геноцид.
Неуспехът да се приложат същите принудителни мерки срещу Израел в отговор на войната му срещу Газа като онези, които спешно и без колебание бяха наложени на Русия след нейното нахлуване в Украйна, е ярък пример за лицемерието на Запада и умишленото подкопаване на международния закон за защита на своите съюзници. В случая с Ирландия, това също е в пряка опозиция на обществените настроения и говори за продължаващата вярност на политическите елити към империята.
За нация, която все още се определя през призмата на колониално страдание и жертва и се гордее с въоръжената си борба за независимост срещу Британската империя, всеки съвременен съюз с имперската власт или зависимост от нея е проблематичен и неизбежно вреди на усилията да покаже солидарност с хора, които все още се съпротивляват на колониалното потисничество, като палестинците.
Най-очевидният източник на неспособността на Ирландия да заеме по-принципна позиция по отношение на Израел и Палестина е нейната продължаваща икономическа зависимост от Обединеното кралство, САЩ и Европа. Като малка островна нация в края на Европа, Ирландия разчита на преки чуждестранни инвестиции от мултинационални корпорации за своето икономическо оцеляване, което сериозно възпрепятства способността й да заеме някаква значима позиция срещу империята на глобалната сцена.
Ограниченията на подкрепата на Ирландия за Палестина обаче не се определят единствено от съвременните изисквания на капитала. Съществува и друго, много по-сложно и дълбоко вкоренено препятствие пред истинската солидарност с други колонизирани народи: Криза на идентичността, произтичаща от особения процес на расизация в Ирландия и нейната дълга история на съучастничество и участие в европейския империализъм в целия глобален юг.
Тази криза на идентичността е най-очевидна в противоречивата позиция на страната по отношение на миграцията. Антиимигрантските настроения в Ирландия тлеят от най-малко две десетилетия и достигнаха крайности през последните две години. Последователните правителства активно се подхранваха с тревожни разкази за притока на така наречените „икономически мигранти“, опитваха се да ограничат достъпа им до гражданство чрез конституционна реформа през 2004 г. и си затваряха очите за растежа и дейностите на крайнодесни движения, които активно да се насочат към цветнокожи общности на бежанци и мигранти с насилие.
Иронията е, че в продължение на два века най-големият износ на Ирландия са хората, повечето от които са били „икономически мигранти“, нетърпеливи да избягат от смазващата бедност и липсата на работа, жилище и възможности. Тези мигранти предприеха своите пътувания с лекота, която рядко се предоставя на мигранти от глобалния юг, за да преследват по-добър живот в САЩ, Канада, Австралия, Нова Зеландия или другаде.
Въпреки че са заклеймени като „непълноценни бели“ и са изправени пред значителна дискриминация в резултат на това, като цяло ирландските мигранти усвоиха и се възползваха от преобладаващия дискурс и закони на англоезични територии, насочени към надмощие на белите. Съпоставени с расистки други в тези територии – независимо дали са местни, местни или поробени народи – ирландците са били разглеждани във всички случаи като напълно човешки и са се възползвали от правата на гражданство, които други расистки групи са били отказвани през 20 век. С течение на времето белите ирландски мигранти, успешно асимилирани в обществата на заселниците, участваха активно в колониалните проекти на заселниците, които доведоха до масово разселване и лишаване от собственост на коренното население и хората от първите нации от териториите на техните предци.
Още по-противоречиви са връзките на Ирландия с карибския свят на атлантическата търговия с роби, където ирландците се облагодетелстват като търговци, собственици на плантации и поробители. Извършва се все по-голяма архивна работа, за да се проследят тези връзки, но информацията и дебатът твърде често се ограничават до академичните среди и рядко достигат до популярни медии.
Дори когато Ирландия стоеше като фар на надежда за антиимперски борби в началото на 20 век, ирландските лидери мобилизираха белотата на нацията, за да я отделят от другите колонизирани нации като „заслужаващи“ независимост и способни на самоуправление. В по-късните години, когато Ирландия започна да се появява на световната сцена като просперираща европейска нация, други постколониални нации се борят с икономическото развитие – редовно приписвани на тяхното „мързеливо“ и/или „корумпирано“ правителство или население, а не на вградените имперските несправедливости на икономическия световен ред – послужиха за укрепване на ирландското възприятие, че това е расово по-висша нация.
Днес няколко историци и независими учени, като Лиам Хоган, активно разпитват ирландската белота, обсъждат ирландското съучастие в търговията с роби в социалните медии и започват така необходимите разговори за историята и идентичността на Ирландия. Те също се противопоставят на ирландския мем за роби, мобилизиран в интернет от привържениците на бялото превъзходство, за да делегитимират исканията за репарации за робство в САЩ. Ебун Джоузеф също подкрепи ангажирането със съвременните въпроси на расата в Ирландия, които отчитат сложността на колониалната история чрез популярни медии и публична работа срещу расизма. Въпреки това, тези усилия досега не се оказват достатъчни за справяне с кризата на постколониалната идентичност на Ирландия и последиците от нея върху ангажираността на нацията с други народи, които все още страдат под имперска окупация.
Делото на Южна Африка срещу Израел в МС се тълкува широко като усилие на нововъзникващите глобални южни сили да оспорят двойните стандарти и имперския ред на международното право. Политическите и икономическите елити на Ирландия едва ли са се осмелили да направят нещо друго, освен да заемат най-меката позиция срещу геноцида.
Разочароващо е да видим как те избраха отново да се придържат към бившите господари и настоящи хегемони на Ирландия – САЩ и Обединеното кралство – и да подражават на тях, вместо да изградят истинска солидарност с други постколониални нации в света Юг, които бяха сред най-решителните в предприемането на действия срещу геноцида на Израел и проекта за заселнически колониализъм в Палестина. Въпросът, пред който сега сме изправени, е колко дълго ще продължат да го правят, когато ежедневно се сблъскват с безспорните жестокости, извършвани в Газа и Западния бряг, и нарастващото обществено искане за постоянно прекратяване на огъня и край на окупацията на Палестина.
Възгледите, изразени в тази статия, са собствени на автора и не отразяват непременно редакционната позиция на Al Jazeera.
